Мико Хутари: Китай може да притисне Русия, но това не е в негов интерес в момента
Тридневната официална аудиенция на китайския президент Си Дзинпин в Москва беше не на последно място демонстрация към Запада на " безграничното стратегическо партньорство ". Очакванията на демократичния свят, че поради войната против Украйна оста Пекин-Москва ще се пропука, не се оправдават. Това демонстрират и икономическите връзки. Двамата президенти се договориха до 2030 година Русия да усили газовите доставки за Китай до 100 милиарда кубически метра годишно, а също и да доставя полутечен газ и въглища за растящата китайска стопанска система, написа БНР.
Прочетете още
Насочихме се към разбора на експерти от Германия, тъй като Германия е освен водеща икономическа мощ в Европа, само че и страната, която към момента не може изцяло да се лиши от бизнеса в Китай. А и сякаш не желае. Цифрите приказват сами за себе си: BASF сега влага 10 милиарда евро в нова фабрика в Китай и приготвя съкращаването на работни места в Лудвигсхафен. Нов цех строи и Bosch, за 1 милиард евро, а BMW приготвя откриването на втора фабрика за производството на акумулатори за електроавтомобили. Инвестицията е за близо милиард и половина евро. В Германия гледат с растяща паника развиването в връзките на Пекин с Москва, особено след трудно превъзмогнатата икономическа, а от там и политическа взаимозависимост от Русия, която в този момент като че ли се повтаря с Китай. " Пекин споделя огромна част от ползите на Москва и Си не би желал Путин да загуби войната в Украйна ", споделя Мико Хутари, шеф на Института за китайски проучвания в Берлин.
" Визитата не беше единствено пропагандно шоу. Основната тематика бяха икономическите връзки, по-точно – построяването на инфраструктура, която да разреши увеличение на енергийните доставки от Русия към Китай. Сигурен съм, че скоро ще станем очевидци и на още по-мощното нахлуване на китайски телекомуникационни компании на съветския пазар. И също по този начин ще продължи откъсването от – както споделят Пекин и Москва: „ хегемонията “ на $ в търговията, и въобще в икономическите връзки ".
" Китайците се пробват никому да не извърнат тил. От една страна искат да продължат да вършат бизнес с Европа – Китай към момента е доста подвластен от приходите от търговия. В същото време обаче геополитическите ползи на Китай са на страната на Русия и против преобладаващата роля в света на Америка и нейните европейски съдружници от НАТО, и азиатски сътрудници Австралия, Южна Корея и Япония ", добавя политологът проф. Себастиян Хайлман от университета в Трир. И напомня:
" През последната година Китай пази гърба на Русия. Помните, Пекин и Москва оповестиха " безгранично партньорство ". Китай сигурно ще продължи да бъде на страната на Русия, изключително когато става дума за опълчването на Съединените щати и НАТО "
- В подобен случай по какъв начин се вписва препоръчаният от Пекин кротичък проект за войната на Русия против Украйна в опълчването му против Вашингтон?
" Китай се пробва да си сътвори имидж на миротворец от международна големина. Естествено, 12-те точки съдържат доста преимущества за Москва – преустановяване на огъня, опазване на сегашните позиции и отбиване на помощта от НАТО. Това, естествено, Украйна не може да одобри. Както и Европа. Всъщност, самодейността на Китай е ориентирана към световния юг – Китай желае да се показа като международна мощ, загрижена за международните каузи. Така че мирният проект не е нищо друго с изключение на израз на световната конкуренция ", изяснява политологът проф. Хайлман.
" За Китай Русия е един от главните сътрудници във външната политика ", разяснява анализаторът на Китай Мико Хутари, като акцентира, че персоналните връзки сред Си и Путин са доста положителни, и че това не трябва да се подценява. В този смисъл тридневното посещаване в Москва е дало явен знак на поддръжка за Русия, макар рецензиите на Запада.
За Запада огромният въпрос в този момент е, дали Китай ще се реши да доставя оръжия на Русия, макар заканите от наказания и загубата на имиджа като вероятен безпристрастен медиатор. Според Мико Хутари оръжейните доставки са към този момент факт, въпреки и не изцяло намерено:
" Дори в формалната стратегия на визитата беше записано, че ще се водят диалози за военнотехническото съдействие. Известно е, че Китай подкрепя съветските сили в Украйна с по този начин наречените " артикули с двойна приложимост ", както и в региона на логистиката. С просто око да вземем за пример се вижда колоната тежки камиони, които Китай изпраща в Русия. Така че Китай може би не изнася тежки оръжия, само че сигурно оказва помощ с различен тип военна техника ".
- В Киев, за разлика от западните столици, не изключиха изцяло опцията, Китай да влезе в ролята на медиатор. Виждате ли лъч вяра?
" Войната е толкоз сериозен спор, че не можем да залагаме на правилото на вярата. На Китай би трябвало да се гледа като на мощ, която е непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, и която се е позиционирала в този боен спор. Разбира се, всяка самодейност за мир е добре пристигнала, само че в същото време не съм сигурен, че Китай е търсеният самостоятелен медиатор. Китай към момента не е осъдил експанзията на Русия против Украйна. Китайският президент не е разговарял с украинския президент, или най-малко ние не знаем да е воден подобен диалог. Ако отношението на Китай към войната се промени, тогава можем да приемем китайската самодейност по-сериозно ", изясни Хутари
- Китай има ли въобще метод да повлияе на Русия?
" Лостът за въздействие върху Москва е стопанската система. Ако Китай реши, може посредством икономическите връзки да повлияе на хода на войната и даже да я докара до край. В момента Китай не подхваща такива стъпки, тъй като няма интерес от това. Съмнявам се, че Путин би се повлиял от различен тип китайско влияние. Така че Китай има метод да притисне Русия, само че сега това просто не е в негов интерес. И по този начин ще бъде още известно време ", счита Хутари
- На Запад обаче остана усещането, че китайското предизвестие към Русия да не минава алената линия с потреблението на нуклеарно оръжие подейства.
" Така е, само че в това време би трябвало да отбележа, че това е китайска теория от десетилетия. Правилно беше Китай да подчертае тази своя позиция по време на срещата на върха на Г20. Но да не забравяме, че Китай беше малко или доста заставен от Запада обществено да съобщи тази позиция ", споделя откривателят на Китай Мико Хутари. Имаше информация, че Китай доставя на Русия съставни елементи за производството на оръжия през трети страни, да вземем за пример микроелектроника, която се употребява за производството на високоточни оръжия. Тази информация беше разисквана по време на Мюнхенската конференция по сигурността. Последствията за международната политика, в случай че Китай фактически стартира да изпраща оръжия за Русия, разяснява и проф. Хайлман:
" Този жанр спорове, когато мощни страни, като Китай, се включат във военния спор с доставката на оръжия, минават на друго равнище. Ако това се случи, тази война дефинитивно ще се трансформира във война на марионетки. В прокси война сред Китай и Америка. Тогава ще се окажем на прага на нова Студена война. Това би било напълно ново развиване на спора и мисля че на всички им е ясно, че никой няма интерес от такова развиване на нещата, от тази сериозна ескалация на напрежението.
Различните ползи са ясно дефинирани и даже изговорени от Вашингтон и Пекин. Позабравихме шпионските балони над Америка, само че това също беше част от огромната игра. Напрежението и в този момент е огромно, тъй че всяко последващо стягане на кранчето може да докара до последващо равнище на борбата в една нова Студена война. Отговорността за това е напълно в ръцете на двете международни сили Съединени американски щати и Китай.
В момента комуникационните канали сред Пекин и Вашингтон са заглъхнали. А това би трябвало да го преглеждаме и през призмата на въпроса за Тайван. Украйна не е водещият спор за Китай. Да не приказваме, че Тайван може да се трансформира в директен боен спор сред Америка и Китай ", счита проф. Себастиян Хайлман.
- От началото на войната имаше заплаха Китай да употребява момента, с цел да нахлуе в Тайван. Как се разви обстановката там от началото на войната в Украйна?
" Западът, или най-малко западните политически наблюдаващи, малко опростяват тематиката като виждат паралели сред двата спора. Те имат връзка, но събитията в Тайванския пролив имат своя логичност. Там от водещо значение е военната мощ на страните в този спор. Това не значи, че китайското управление не следи деликатно хода на войната, която поведе Русия против Украйна. Пекин следи деликатно и реакциите на Запада, санкционната политика и последствията за Москва. Въпреки това, дано повторя – тайванският спор има своя логичност и не може да се преглежда едно към едно с войната в Украйна ", разяснява Мико Хутари. А проф. Хайлман добавя, че за Тайван има разнообразни сюжети, само че счита, че търпението на Китай се изчерпва и Си Дзинпин желае да завърши с присъединението на острова колкото се може по-скоро. Според политолога, сега американците засилват военното съдействие с Тайван, концентрират военна мощ и учения в региона. " Напрежението е във въздуха и може с ръка да се пипне ", споделя проф. Хайлман.
" Според мен, американците ще продължат да натъртват на разграничаването и опълчването против Китай, което за Европа значи, че ще загуби опция за въздействие и за бизнес. Защото Съединените щати ще принудят, или най-малко ще изискат от съдружниците си в Европа и Азия, да заемат твърда позиция против Китай. Според мен Европа няма да може повече да се държи като непряк наблюдаващ, който хем да е правилен съдружник на Америка, хем да прави пари в Китай. За Европа това ще има съществени стопански последствия, тъй като ние към момента сме мощно подвластни от бизнеса с Китай. Глобализацията, такава каквато я познаваме, отива в историята, откакто двете най-големи международни стопански системи се трансфораха във врагове ", споделя проф. Себастиян Хайлман. Така се оказва, че геополитическото съревнование тежи на везните повече от икономическото съдействие. И когато сигурността е застрашена, бизнесът би трябвало да се подчини.
Ако Китай достави оръжие на Русия, това ще се трансформира в прокси война сред Китай и Америка. Тогава ще се окажем на прага на нова Студена война.
Прочетете още
Насочихме се към разбора на експерти от Германия, тъй като Германия е освен водеща икономическа мощ в Европа, само че и страната, която към момента не може изцяло да се лиши от бизнеса в Китай. А и сякаш не желае. Цифрите приказват сами за себе си: BASF сега влага 10 милиарда евро в нова фабрика в Китай и приготвя съкращаването на работни места в Лудвигсхафен. Нов цех строи и Bosch, за 1 милиард евро, а BMW приготвя откриването на втора фабрика за производството на акумулатори за електроавтомобили. Инвестицията е за близо милиард и половина евро. В Германия гледат с растяща паника развиването в връзките на Пекин с Москва, особено след трудно превъзмогнатата икономическа, а от там и политическа взаимозависимост от Русия, която в този момент като че ли се повтаря с Китай. " Пекин споделя огромна част от ползите на Москва и Си не би желал Путин да загуби войната в Украйна ", споделя Мико Хутари, шеф на Института за китайски проучвания в Берлин.
" Визитата не беше единствено пропагандно шоу. Основната тематика бяха икономическите връзки, по-точно – построяването на инфраструктура, която да разреши увеличение на енергийните доставки от Русия към Китай. Сигурен съм, че скоро ще станем очевидци и на още по-мощното нахлуване на китайски телекомуникационни компании на съветския пазар. И също по този начин ще продължи откъсването от – както споделят Пекин и Москва: „ хегемонията “ на $ в търговията, и въобще в икономическите връзки ".
" Китайците се пробват никому да не извърнат тил. От една страна искат да продължат да вършат бизнес с Европа – Китай към момента е доста подвластен от приходите от търговия. В същото време обаче геополитическите ползи на Китай са на страната на Русия и против преобладаващата роля в света на Америка и нейните европейски съдружници от НАТО, и азиатски сътрудници Австралия, Южна Корея и Япония ", добавя политологът проф. Себастиян Хайлман от университета в Трир. И напомня:
" През последната година Китай пази гърба на Русия. Помните, Пекин и Москва оповестиха " безгранично партньорство ". Китай сигурно ще продължи да бъде на страната на Русия, изключително когато става дума за опълчването на Съединените щати и НАТО "
- В подобен случай по какъв начин се вписва препоръчаният от Пекин кротичък проект за войната на Русия против Украйна в опълчването му против Вашингтон?
" Китай се пробва да си сътвори имидж на миротворец от международна големина. Естествено, 12-те точки съдържат доста преимущества за Москва – преустановяване на огъня, опазване на сегашните позиции и отбиване на помощта от НАТО. Това, естествено, Украйна не може да одобри. Както и Европа. Всъщност, самодейността на Китай е ориентирана към световния юг – Китай желае да се показа като международна мощ, загрижена за международните каузи. Така че мирният проект не е нищо друго с изключение на израз на световната конкуренция ", изяснява политологът проф. Хайлман.
" За Китай Русия е един от главните сътрудници във външната политика ", разяснява анализаторът на Китай Мико Хутари, като акцентира, че персоналните връзки сред Си и Путин са доста положителни, и че това не трябва да се подценява. В този смисъл тридневното посещаване в Москва е дало явен знак на поддръжка за Русия, макар рецензиите на Запада.
За Запада огромният въпрос в този момент е, дали Китай ще се реши да доставя оръжия на Русия, макар заканите от наказания и загубата на имиджа като вероятен безпристрастен медиатор. Според Мико Хутари оръжейните доставки са към този момент факт, въпреки и не изцяло намерено:
" Дори в формалната стратегия на визитата беше записано, че ще се водят диалози за военнотехническото съдействие. Известно е, че Китай подкрепя съветските сили в Украйна с по този начин наречените " артикули с двойна приложимост ", както и в региона на логистиката. С просто око да вземем за пример се вижда колоната тежки камиони, които Китай изпраща в Русия. Така че Китай може би не изнася тежки оръжия, само че сигурно оказва помощ с различен тип военна техника ".
- В Киев, за разлика от западните столици, не изключиха изцяло опцията, Китай да влезе в ролята на медиатор. Виждате ли лъч вяра?
" Войната е толкоз сериозен спор, че не можем да залагаме на правилото на вярата. На Китай би трябвало да се гледа като на мощ, която е непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, и която се е позиционирала в този боен спор. Разбира се, всяка самодейност за мир е добре пристигнала, само че в същото време не съм сигурен, че Китай е търсеният самостоятелен медиатор. Китай към момента не е осъдил експанзията на Русия против Украйна. Китайският президент не е разговарял с украинския президент, или най-малко ние не знаем да е воден подобен диалог. Ако отношението на Китай към войната се промени, тогава можем да приемем китайската самодейност по-сериозно ", изясни Хутари
- Китай има ли въобще метод да повлияе на Русия?
" Лостът за въздействие върху Москва е стопанската система. Ако Китай реши, може посредством икономическите връзки да повлияе на хода на войната и даже да я докара до край. В момента Китай не подхваща такива стъпки, тъй като няма интерес от това. Съмнявам се, че Путин би се повлиял от различен тип китайско влияние. Така че Китай има метод да притисне Русия, само че сега това просто не е в негов интерес. И по този начин ще бъде още известно време ", счита Хутари
- На Запад обаче остана усещането, че китайското предизвестие към Русия да не минава алената линия с потреблението на нуклеарно оръжие подейства.
" Така е, само че в това време би трябвало да отбележа, че това е китайска теория от десетилетия. Правилно беше Китай да подчертае тази своя позиция по време на срещата на върха на Г20. Но да не забравяме, че Китай беше малко или доста заставен от Запада обществено да съобщи тази позиция ", споделя откривателят на Китай Мико Хутари. Имаше информация, че Китай доставя на Русия съставни елементи за производството на оръжия през трети страни, да вземем за пример микроелектроника, която се употребява за производството на високоточни оръжия. Тази информация беше разисквана по време на Мюнхенската конференция по сигурността. Последствията за международната политика, в случай че Китай фактически стартира да изпраща оръжия за Русия, разяснява и проф. Хайлман:
" Този жанр спорове, когато мощни страни, като Китай, се включат във военния спор с доставката на оръжия, минават на друго равнище. Ако това се случи, тази война дефинитивно ще се трансформира във война на марионетки. В прокси война сред Китай и Америка. Тогава ще се окажем на прага на нова Студена война. Това би било напълно ново развиване на спора и мисля че на всички им е ясно, че никой няма интерес от такова развиване на нещата, от тази сериозна ескалация на напрежението.
Различните ползи са ясно дефинирани и даже изговорени от Вашингтон и Пекин. Позабравихме шпионските балони над Америка, само че това също беше част от огромната игра. Напрежението и в този момент е огромно, тъй че всяко последващо стягане на кранчето може да докара до последващо равнище на борбата в една нова Студена война. Отговорността за това е напълно в ръцете на двете международни сили Съединени американски щати и Китай.
В момента комуникационните канали сред Пекин и Вашингтон са заглъхнали. А това би трябвало да го преглеждаме и през призмата на въпроса за Тайван. Украйна не е водещият спор за Китай. Да не приказваме, че Тайван може да се трансформира в директен боен спор сред Америка и Китай ", счита проф. Себастиян Хайлман.
- От началото на войната имаше заплаха Китай да употребява момента, с цел да нахлуе в Тайван. Как се разви обстановката там от началото на войната в Украйна?
" Западът, или най-малко западните политически наблюдаващи, малко опростяват тематиката като виждат паралели сред двата спора. Те имат връзка, но събитията в Тайванския пролив имат своя логичност. Там от водещо значение е военната мощ на страните в този спор. Това не значи, че китайското управление не следи деликатно хода на войната, която поведе Русия против Украйна. Пекин следи деликатно и реакциите на Запада, санкционната политика и последствията за Москва. Въпреки това, дано повторя – тайванският спор има своя логичност и не може да се преглежда едно към едно с войната в Украйна ", разяснява Мико Хутари. А проф. Хайлман добавя, че за Тайван има разнообразни сюжети, само че счита, че търпението на Китай се изчерпва и Си Дзинпин желае да завърши с присъединението на острова колкото се може по-скоро. Според политолога, сега американците засилват военното съдействие с Тайван, концентрират военна мощ и учения в региона. " Напрежението е във въздуха и може с ръка да се пипне ", споделя проф. Хайлман.
" Според мен, американците ще продължат да натъртват на разграничаването и опълчването против Китай, което за Европа значи, че ще загуби опция за въздействие и за бизнес. Защото Съединените щати ще принудят, или най-малко ще изискат от съдружниците си в Европа и Азия, да заемат твърда позиция против Китай. Според мен Европа няма да може повече да се държи като непряк наблюдаващ, който хем да е правилен съдружник на Америка, хем да прави пари в Китай. За Европа това ще има съществени стопански последствия, тъй като ние към момента сме мощно подвластни от бизнеса с Китай. Глобализацията, такава каквато я познаваме, отива в историята, откакто двете най-големи международни стопански системи се трансфораха във врагове ", споделя проф. Себастиян Хайлман. Така се оказва, че геополитическото съревнование тежи на везните повече от икономическото съдействие. И когато сигурността е застрашена, бизнесът би трябвало да се подчини.
Ако Китай достави оръжие на Русия, това ще се трансформира в прокси война сред Китай и Америка. Тогава ще се окажем на прага на нова Студена война.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ